Римски крепостни стени, тракийски храм и съвременно изкуство в Хисаря и наоколо

октомври 13, 2018

Старо Железаре, където световни шедьоври на изобразителното изкуство внасят нова атмосфера по селските улици
Ако доскоро името Хисаря свързвах основно с минералните и лечебни извори, характерни за региона, едно пътуване тази есен разшири светогледа ми. Посещението на града бе планирано основно с цел СПА туризъм, но СПА-то беше само една малка част от цялостното ми преживяване в областта.

ХИСАРЯ

Хисаря се намира на 150 км. от София и на 50 км. от Пловдив. Съвременният град е изграден върху основите на Диоклецианополис - третият по големина за времето си (след Филипополис (Пловдив) и Августа Траяна (Стара Загора)) в провинция Тракия (IV в.). Привличал внимание върху себе си с лечебните минерални извори - градът е разрушаван и възстановяван няколко пъти. Аугусте е първото име, което римляните му дават и под това име той съществува до III век., когато е разрушен. През IV век градът е възстановен под ново име - Диоклецианополис (свързано с името на император Диоклециан). По това време се появяват и запазените до днес крепостни стени.

Южна главна порта "Камилите"
Общата дължина на крепостната стена е 2 315 м. А откритите в града амфитеатър и римски терми, свидетелстват за кипящия разточителен живот в римския град. 
Крепостната стена на на Диоклецианополис - достигаща до 11 м. височина
След разпада на Римската империя, градът отново е разрушен (Преписват това дело на славянски и аварски нашествия.). През Средновековието изваден за сетен път от забрава, градът се възстановява под ново име - Хисаря.

Римските бани
На територията на Хисаря има 22 минерални извора с ниска минерализация и с температура на водата при извора между 40 и 50 градуса, което го прави атрактивно място за СПА туризъм. 

КРАЙ СТАРОСЕЛ


На 4 км. от Старосел се намира една от големите тракийски гробници, открити по нашите земи - Тракийски храмов комплекс. След изграждането си комплексът е бил действащ храм, в последствие се превръща в гробница, в която се предполага, че е поставено тялото на царя на одрисите - Ситалк.

Четиньова могила, близо до с. Старосел
Народопсихологията на древните траки е станала достъпна за нас най-вече чрез богатите погребения и монолитните гробници, които се изграждали най-често за владетели и видни граждани. Всички добре скрити под могилни насипи.

Снимка от ритуалната площадка към преддверието.
Тракийският храмов комплекс край Старосел се състои от преддверие с парадно стълбище, извеждащо на широка площадка използвана за ритуални танци. От ляво и от дясно на площадката има две семпли стълбища, които водят едно към друго чрез полукръгова обиколка на храма. След площадката има вход отвеждащ към основната зала - кръгла камера с объл купол и десет декоративни полуколони.

Входът към кръглата зала
Отвън храмът е обграден от крепида - ограда от монолитни блокове, символизираща Слънцето (едно от основните божества в тракийската митология) в тракийските строежи.

До тракийския храмов комплекс се стига по асфалтов път, завършваш с паркинг. От там до самия храм е около 10 мин. вървене по стръмен наклон. Входът е платен: 3 лв. за стандартен билет и 1 лв. за ученици и пенсионери. Работното време зависи от сезонът, в който решите да посетите мястото. От 1 септември до 1 април - комплексът е отворен от 09:00 ч. до 17:00 ч. От 1 май до 31 август - работното време е удължено до 20:00 ч. (Няма почивни дни.)   

А някъде по пътя между Хисаря и Старосел: 

СТАРО ЖЕЛЕЗАРЕ

Ако пътят ви минава от там, разходете се из цветните улици на това нетипично българско село.
   
Тръгнете по улицата, започваща от църквата на селото и търсете от ляво цветния Мики Маус, после поемете по улицата, започваща непосредствено след него. Добре дошли в МоМА! :)
Колекцията на нюйоркския МоМА (Museum of Modern Art) грее по дуварите и стените на селските къщи. Вече няколко години селото е обект на интерес и проява на творчество от страна на полски студенти, водени от Венцислав и Катажина Пирянкови. Селото е добре познато на Венцислав - от тук са корените му... И въпреки, че нямам информация как се заражда идеята за стенописите, намирам я за страхотна. Вижте сами:

Салвадор Дали - "Постоянството на паметта"

"Викът" на норвежкия художник Едвард Мунк

Картина"No 10" на Марк Ротко - продадена на търг през 2015 г. за 82 млн. долара.

Джон Д. Греъм, "Две сестри", 1944 г.

Цветните картини по-горе са продукт на тазгодишен творчески процес, докато тази тук е рисувана предходни години. Освен Мерилин Монро по фасадите на къщите и дуварите може да срещнете и Принцеса Даяна, Майк Тайсън, Карл Лагерфелд, Бийтълс, Ангела Меркел... и още, и още...
Статията е един от претендентите за годишните награди на Министерството на туризма в категория "Публикация на тема туризъм в България за 2018 г. в интернет блог". Гласуването продължава до 5 декември, а своят глас може да дадете тук:

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.