На гости по нашенски на бабите от Горно Драглище


Топла февруарска сутрин. Духът на пътешественика ни е отвел в подножието на Рила или Пирин – не съм сигурна кое е по-точно тъй като местоположението ни позволява да се наслаждаваме на гледка и към двете величествени планини. Капучиното е силно с кремообразна пяна, а разговорът на закуска се върти около планове за обяд. През седмицата бях на изложението Ваканция & СПА Експо и там срещнах Дешка от Горно Драглище - усмихната с пъстра носия и закичена с китка. Тръгнах си от щанда на община Разлог с дебел комат от домашната погача на Дешка, щедро поръсен с шарена сол и с визитка с телефон, който обещаваше вкусно похапване на домашни манджи. И така отпивайки от капучиното набрах номера от визитката и вече имахме резервация за обяд в Къща за гости Дешка.

Към 13:30 ч. поехме към Горно Драглище. С паркирането на колата от вътре излезе баба Яна – усмихната, накипрена в носия и закичена с цвете. Семейство от Бургас също паркира в този момент и така нашата скромна компания от трима се увеличи на петима човека.  Излезе и баба Данка и двете баби ни въведоха в битова стаичка с подготвена за гости софра. И така започна нашето пътуване назад във времето съпроводено с много смях, приказки, разкази и песни. Колоритните баби създадоха прекрасна , заредена с много настроение атмосфера. И така улисани в много смях и сладки приказки почти неусетно пред нас се появиха топъл домашен хляб с хрупкава коричка, овкусен вътре с шарена сол, пататник (един от най-добрите, които съм опитвала), боб в тавичка, зеленчукова манджа на гьоз, домашна сушеница и пиперосана сланинка, апетитна извара, вкусни домашни сокове и мека домашна ракийка. А за десерт – печени ябълки – собствено производство. Между храненетата бабите (за които междувременно разбрахме, че са били участнички в предаването на bTV – Фермата)  успяха да ни облекат в премяна от богатия битов гардероб от ризи, сукмани, колани, елечета, шапки – почувствахме се като излезли от народния фолклор момци и моми…

Неусетно обедът премина в късен следобед. Със съжаление напуснахме приятната атмосфера, сбогувайки се с бабите и обещавайки си, че ще наминем пак от там… скоро.



Какво да видим наоколо?
Църква "Св.Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат", с. Добърско - една малка църква с много чудеса.
Парк за танцуващи мечки, гр. Белица - където всяка мечка разказва своята история. (Внимание: Проверете тук за работното време и възможностите за посещение на парка. Зимните месеци, когато мечките спят, той не е отворен за посетители.)
Бъндеришка поляна
Байкушева мура - едно от най-старите дървета в България. Възрастта й е оценена на 1 300 години. (Внимание: През активния зимен сезон достъпът до мурата е ограничен от пресичащата го ски писта.)

Публикуване на коментар

My Instagram

Copyright © Стъпки - Блог за пътешествия и свободно време на Vickito. Made with by OddThemes