Копривщица – спасена частица история близо до София

Kалдъръмените улици на Копривщица




















Склоновете над нас са оцветени в различни нюанси на зеленото. Редуващи се букови и борови гори са прекъсвани от поляни с млада пролетна трева. В подножието им река Тополница ромоли с бистрите си води. Небето е синьо с пробягващи бели пухкави облачета. Въздухът – кристален с лек аромат на бор. И на фона на целия този синьо-зелен пейзаж блестят окъпани в слънчева светлина калдъръмени улички и къщички с разноцветни фасади. Комините пушат, въпреки разцъфналата пролет. Думите на Захари Стоянов отекват в съзнанието ми: „Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!  Необяснимо!” Копривщица. Такава я виждаме при пристигането си в един слънчев ден в средата на май.


Къщата на Димчо Дебелянов












Днес виждаме града такъв, какъвто е бил през периода на Възраждането благодарение на заможните й жители. Когато през далечната 1876 г. Априлското въстание е потушено, а надигналите глави села опожарени, сринати, унищожени, само копривщенци успяват да спасят къщите си – събирайки всички ценности и пари от цялото село, те влизат в преговори с турските предводители за спасението му, откупувайки го. Въпреки богатата плата турската войска и башибозука влизат в населеното място – вилнеят, разграбват, убиват, събират всички мъже в конака и патрулират по улиците, но не опожаряват къщите. Днес това спасено наследство ни дава възможността да се докоснем до възрожденската архитектура и живота на старите българи, да надникнем зад вратите на домовете им, да се запознаем с бита и ежедневието им.


Къщите на Хаджи Ненчо Палавеев



Всяка от тези къщи е по своему уникална, но освен с автентичната си визия някои от тях се отличават и с именитите си собственици. Запазени и отворени за посещение днес са къщите на Тодор Каблешков и Георги Бенковски, на Димчо Дебелянов и Любен Каравелов, на благодетеля на Копривщица хаджи Ненчо Палавеев. Всяка къща от споменатите по-горе пази духа на именития си собственик чрез негови вещи, писма, снимки, а къщата на Димчо Дебелянов и чрез неговите стихове, които звучат силни, въздействащи от аудиотехниката инсталирана в къщата.


Старата църква "Света Богородица"

















Старата църква "Света Богородица"



Интересна е и Лютовата къща с красива архитектура и интересна стенописна украса. Нейният стопанин е бил виден беглекчия (човек занимаваш се със събиране на десятъка) и джелепин (търговец на дребен и едър рогат добитък). Освен красотата на фасадата на тази къща, стенописите на втория етаж също са впечатляващи – изрисувани са красиви гледки от места, които собственика е посетил основно Египет и Истанбул. Лютовата къща днес е етнографски музей. Тук могат да бъдат видени автентични копривщенски кенета и плъсти. Кенетата са фини дантели, изработвани с игла от тънка копринена нишка върху основа от конски косъм, използвани за украса на ризи, а плъстите са платове, изработвани от вълна, чрез специфична местна технология. Плъстите са изработвани за шиене на връхни дрехи и постелки. Като задължително за чеиза на всяка мома е било присъствието на голяма плъстта в него. Ако имате интерес към начина на изработката им, в Тепавицата се провеждат демонстрации на метода.


Къщата на Тодор Каблешков



Изброените по-горе къщи (с изключение на къщата на хаджи Ненчо Палавеев) може да посетите с общ билет на цена от 10 лв. за възрастен и 3 лв. за дете. Семейния билет, включващ двама възрастни и деца, е на цена 20 лв. Ние посетихме къщите с беседа, осигурена от Дирекция на музеите в Копривщица, която силно препоръчвам. Цената на беседата в една къща е 5 лв.


Мост Първа пушка



ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

Мост „Първа пушка“ е носил името Калъчевия мост. На него на 20 април 1876 г. въстаникът Георги Тиханчев застрелва турското заптие изпречило се на пътя му и по този начин обявява началото на Априлското въстание. Именитото събитие става причина за смяна на името.


Лютовата къща



Един паметник, превърнал се в символ на Копривщица, е мемориалният комплекс „Човекът, що даде фаталния знак“. Той се намира на хълм над града и изобразява Георги Бенковски върху хвърковат кон. Изкачете стъпалата до горе - гледката към града от там определено си заслужава.

Къщата на Георги Бенковски



Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак"




Панорамната гледка от мемориалния комплекс



Друго място с прекрасна гледка са поляните над Копривщица – местността Войводец, на които на всеки пет години се провежда Националният събор на българското народно творчество. Съборът съществува от 1965 г., а от 2017 г. е част от културното наследство на ЮНЕСКО.

При посещението си в Копривщица не пропускайте и двата храма – Старата църква „Света Богородица“ и Новата църква „Свети Николай“. Първата е малка вкопана църква, в чийто двор могат да бъдат видени гробовете на Димчо Дебелянов, над който бди паметник на възрастна жена (майката на твореца),  на Тодор Каблешков, както и гробницата на богатия търговец – Ненчо Палавеев, чийто останки са пренесени и погребани след смъртта му в Кайро.


Новата църква "Св. Николай" - Копривщица



Новата църква „Св. Николай“ бе истинско откритие за мен. За нейното съществуване дори и не подозирах. Макар и строен периода 1839 – 1842 г., този величествен храм не е вкопан, а по-скоро има катедрална осанка. Когато Старата църква „Св. Богородица“ става тясна за населението. Местният духовен клир взема решение за изграждане на по-голяма църква. Султански ферман разрешава строежа и така започва набирането на средства сред населението, а когато се вижда, че всички дарения не са достатъчни се взема решение, което задължава всеки от чорбаджиите да участва с точно определена сума. Така се стига до построението на големия храм. Интересен стенопис, който прави впечатление са намира над входната врата след прекосяване на преддверието и изобразява Страшния съд – пресъздаващ отляво Рая със светлите души в него и Ада – отдясно, пълен с демони и нечестиви души.


Демонстрация по изработване на плъсти



Какво друго можем да правим в Копривщица?

Може да разнообразите престоя си, разглеждайки града и околностите, возейки се на конска каруца, да пренощувате в къща с възрожденска архитектура, да хапнете в местните ресторанти-механи. При престоя ни наш кулинарен домакин бе комплекс "20-ти април" (намира се на едноименния площад), а хотел "Рай" осигури нощувката ни.

Площад 20-ти април. Вдясно комплекс "20-ти април" - нашият кулинарен домакин.

Комплекс 20-ти април се намира на едноименния площад в гр. Копривщица и се състои от ресторант, механа, сладкарница и лятна градина. Доставете си кулинарното изживяване да похапнете традиционни ястия в самото сърце на този възрожденски град. Ние го направихме.  


Комплекс "20-ти април" - уютът на механата. Традиционната шопска салата бе първото, което опитахме от менюто.

Публикуване на коментар

My Instagram

Copyright © Стъпки - Блог за пътешествия и свободно време на Vickito. Made with by OddThemes